Сухиндол

Сухиндол Търси Талант :: Кой спечели първия конкурс за поезия и проза?

Сухиндол Търси Талант :: Кой спечели първия конкурс за поезия и проза?
На 14 декември 2020 бяха връчени наградите за победителите от първия по рода си конкурс за поезия и проза носещ името „Яна Язова – Христо Смирненски“.

Журито на конкурса бе изградено в състав от трима души;

  • Ружа Велчева (поетеса и писателка от Велико Търново)
  • Венелина Петкова (учителката по литература)
  • М. Михалев (журналист)

Няма как да не отбележим, че това новодошло състезание е глътка надежда и свежест за проспериращо светлото бъдеще на сухиндолския край. Към винцето и веселието сухиндолци добавиха и конкурс за поезия и проза към ежегодните си градски събития.

Този конкурс се оказа изключително интересен и уникален – бих сравнил периода със „Калифорнийската златна треска“ от историята на САЩ, характеризиращ се с истерия за търсене на злато в Северна Калифорния. При нас обаче златото е във собствените ни домове във собствените ни деца, във собствените ни умове. Тъй като нямам възможност за останалите участници успях да се свържа само с четири от наградените деца от Сухиндол.

problem
Повече за Прозата
При прозата няма нужда от използване на строфи, рими, алитерация и други творчески похвати, поради което до голяма степен тя се доближава до говоримата реч. Прозата е основен способ на използване в приказки, разкази и енциклопедии.
Повече за Поезията
В поезията често се използват особени форми и конвенции, за да се придаде различно значение на думите или за да се предизвика емоционална реакция. Използването на двусмислици, символизъм, ирония и други елементи на поетичния стил често оставят поезията отворена за различни интерпретации.

Част от тези златни деца се съгласиха да предоставят техните наградени творби, както и кратко интервю специално за Сухиндол ИНФО като отговориха на няколко въпроса;

  1. Как разбра за конкурса?
  2. Какво предпочете? Поезия или проза?
  3. Защо реши да участваш?
  4. Колко време ти отне да напишеш текста?
  5. Очакваше ли победата?
  6. Как се чувстваш като вече признат млад автор?
  7. Да очакваме ли още творби от теб?
  8. Какво искаш да кажеш на останалите скрити автори в град Сухиндол и селата?
  9. Имаш ли любим девиз, който да следваш в живота?
  10. Как реагираха приятелите и семейството ти, когато разбраха за наградата? Какво те посъветваха?

За мен е огромна чест да ви представя тези млади таланти, но преди това искам да ги поздравя със успеха, искам да поздравя техните родители и приятели за подкрепата, която са им вдъхвали за изграждането им като личности, но най-вече като хора.

Най-сърдечно Ви пожелавам здраве, щастие и бъдещи успехи!

arrow-down-please-suhindol
РУМЯНА ИВАНОВА
Стихотворение

Моят роден град

Сгушен в подножието на Деветашкото плато,
ти,мой малък и обичан град
с история и традиции вечни.

Място бил си на личности известни.
Муза и подслон на творци вдъхновени.
Тук, Язова и Смирненски са писали своите произведения прекрасни.

Обичам те, мой роден град!
Винаги ще помня и тача твоите традиции прославни.
И знай, че в сърцето мое-за тебе има място свидно!

[mk_blockquote font_family=“none“]1-класната ме попита дали искам да участвам в конкурса и много ясно че казах да много се зарадвах. 2-не го разбрах. 😁Можели да ми го обесниш? 3-Аз реших да участвам, защото Отдавна исках да направя стихче което аз сама съм Написала. 4-отне ми 3 дена. 5-да, дори и да бях на последно място нашият екип от община Сухиндол винаги са ни подготвили нещо. 6-чувствам се прекрасно защото вече знам че съм създала стихче сама. 7-да вече имам още една😁. 8_че са прекрасни и да продължават в същия дух. 10. Те много се зарадваха и ми казаха да продължавам в същия дух И да се уча много по вече защото аз за сега съм отличен към ученията
[/mk_blockquote]
leftt-drawn-arrow
СИЛВИЯ МЛАДЕНОВА
Разказ

Селска черешка

Черешата като плод е първият за годината. Тя цъфти в началото на пролетта. Пролетта е символ на новото начало. Тогава всичко живо се събужда от дългата зима. И се заражда една нова любов, която не трае дълго...

Елена била най- хубавото момиче в селото по онова време. Заедно с нейните дружки ходели по седенки. Христо- млад момък, завръщайки се от родния си край, започва да работи в бригадата, която трасира път за жп линия.

Девойката заедно със своите приятелки на път за вкъщи, забелязва работещите младежи. Решили да се позабавляват, подигравайки им се, за да я забележи младежът с черните очи, които тя от първия миг харесала. Христо ядосан ги овикал им казал да не досаждат у пречат на работата. Момичетата си тръгнали, но Елена останала. Запознали се с Христо и се прибрала вкъщи. Цяла вечер мислейки един за друг не могли да заспят, чакайки с нетърпение следващата среща. Започнали да се виждат често. Докато един ден той и казал,че трябва да се завърне в своя край. Тя много се натъжила,но той я успокоил,обещавайки да и пише редовно писма, и че след време ще дойде с родителите си да я вземе за жена.

Дълго време те си пишели писма,Христо и казал,че вече е време да каже на родителите си за своите намерения, и да поиска разрешение да се омъжи за него.Но когато Елена казала на семейството си за Христо те не ѝ разрешили. Любовната им история била до тук. След две години Христо се оженил, а Елена продължила да разказва чак до дълбоки старини как на времето Христо бил лудо влюбен в нея и как ѝ пишел "красиви писма"...

[mk_blockquote font_family=“none“]Разбрах за конкурса от госпожата по Български език и литература Венелина Петкова, искам да подчертая,че тя е прекрасен човек,на когато съм много благодарна. Тя ми сподели за конкурса и аз реших да се пробвам.Избрах проза,въпреки,че участвах с разказ. Както казах,реших да се пробвам, последна година съм ученичка в СУ“Св.Климент Охридски“ . Колко време ми отне, аз винаги си имам идеи така,че не ми отне време седнах и на един дъх го написах за няколко часа. Не съм очаквала,че ще спечеля. Но се радвам,че спечелих. Чувствам се страхотно даже участвам в други два конкурса в единия със стихотворение,а в другия с два разказа. Искам да им кажа,че няма смисъл да се притесняват и да си мислят,че не са достатъчно добри, все пак всеки е добър в нещо. Да се включват в подобни конкурси, дори и да не спечелят наградата не е важна, важно е участието. Любимия ми девиз е : „Мисли, вярвай, мечтай, рискувай“ Стриктно се следвам от него. Семейството и приятелите ми се зарадваха, никой не го очакваше , понеже това е първия конкурс в който участвам. Посъветваха ме да продължавам да творя, защото ми се отдава и занапред със сигурност и постоянство ще покорявам върхове🙂[/mk_blockquote]
leftt-drawn-arrow
НИКОЛА НАЙДЕНОВ
Разказ

Вълшебно лято

Поредната учебна година приключи . Успешно завърших пети клас . Госпожата ни раздаде бележниците , почерпихме се и преди да се разделим ,госпожа Доусън грижливо ни бе приготвила списък с книгите за лятото .Раздаде го на всеки един от нас и майчински ни пожела едно щастливо и безгрижно лято. А за мен -то се оказа вълшебно!

Още на другия ден моите родители ме заведоха при баба и дядо ,където щях да прекарам следващите два месеца. Събрахме се както обикновено цялата банда – Мишо , Коко , Жоро и Петьо . Решихме да си направим пикник . Всеки си бе приготвил храна и напитка ,яхнахме велосипедите и се отправихме към близката река .

Близо до водата се намира гъста и прохладна гора ,която сякаш крие някаква тайна. Позабавлявахме се – ловихме риба , къпахме се , хапнахме и се приготвихме за прибиране.

Аз забелязах ,че зад един храст имаше някой ,който ни наблюдава . Казах на момчетата и всички се отправихме към гората . Там беше едно малко сърне , което побягна навътре в гората уплашено . Ние тръгнахме след него. Стигнахме до една огромна пещера. Сърнето влезе вътре ,както и ние . Колкото по-навътре влизахме ,толкова по- светло ставаше . Изведнъж се озовахме в един град , който бе от бъдещето. Всичко беше странно, приказно и чудновато! Годината бе 2200 . Хората се движеха върху летящи таблети ,на които предварително се въвежда маршрута .Навсякъде имаше огромни LCD монитори и звучеше приятна мелодия. Ние се огледахме наоколо и видяхме едно малко дете . Отидохме при него .То беше с буйна златна коса и огнени очи .Гледаше ни странно , както и ние него. Заговорихме го. Името му бе Уондър. Разказахме му за преживяванията ни и то ни предложи да бъдем негови гости .Качихме се на странните и непознати возила и пристигнахме до къщата на Уондър. Тя бе цялата от стъкло и всичко в нея беше роботизирано. Показахме му някои от нашите любими игри и много се забавлявахме заедно .

Жоро излезе на двора зад къщата и там видя един необикновен зоопарк. Всички животни говореха . Там той забеляза и онова сърне ,което ни доведе до тук.

Малкият ни приятел забеляза , че нещо ни мъчи и ни попита какво ни е . Мишо отговори ,че ни е мъчно за нашите близки . Тогава той ни заведе до животинчето. Прошепна му нещо. То стана и ни изчака да го последваме.

А Уондър ни каза за сбогом: -Приятели мои ,странни и чудновати, това сърне ще ви заведе до вашата земя. Последвайте го и отново ще сте сред вашите близки.

Всички се зарадвахме . Сбогувахме се с момчето и поехме наобратно. След известно време стигнахме до отвора на пещерата. Върнахме се близо реката и всеки един се прибра у тях. Аз разказах тази странна история на баба и дядо .Те ме гледаха с усмивка и не вярваха на моя разказ.

А аз цял живот ще помня това незабравимо вълшебно лято.

leftt-drawn-arrow
СЕВИНЧ КАМБЕРОВА
Разказ

Тайнственият непознат

Есен е. Навън е тъмно и студено. Ситен дъжд ръми и мокри всичко. Аз чаках , почти премръзнала на перона. Беше почти 22 часа .Оставаха 15 минути, докато дойде и моят влак . Качих се . Настаних се удобно в едно купе , в което бяха една възрастна жена и един младеж.

Във влака беше топло. За миг си припомних уюта на бащиния ми дом и задушевната семейна обстановка на всички около масата при всеки празник. Съблякох палтото си , което беше доста вехто и протрито на места. Опитах се да поспя, но възрастната жена наруши тишината.

-За къде пътуваш , момиче ?-каза тя.
-За Павликени.
Тя ме погледна изненадано .
-Ха, че ти оставяш лъскавия живот в София и си тръгнала за провинцията ,а? И ако не е тайна , какво те води в това малко градче?

Аз я погледнах изпод вежди и се престорих , че не е чувам . Но тя настоя да й отговоря , повтаряйки въпроса си. Аз се смутих .Не исках да давам излишни обяснения на напълно непознати .

-Съжалявам ,но не съм длъжна да Ви отговарям.
Младежът кротко следеше разговора ни и се усмихна загадъчно.

Посред нощ слязох на гарата в Павликени . Там слезе и младежът. Помогна ми с багажа. Погледна ме плахо и продума:
-Митко се казвам .

Аз му се усмихнах и отговорих кратко:
-Яна!

Двамата тръгнахме в една посока . Заговорихме се . По всичко си личеше , че младежът крие нещо . Наближихме един нощен локал. Влязохме ,за да се стоплим и да продължим разговора ни. Докато наблюдавах погледа ,поведението и жестовете му, осъзнах ,че и двамата крием нещо. Той погледна часовника си и видя , че наближаваше 3 часа . Дръпна назад рязко стола и стана. Каза ми ,че много съжалява , но трябва да тръгва.

Аз станах и кротко поех към един хотел ,табелата ,на който бе полу паднала . Настаних се и докато легнах в меките завивки и заспах. Събудих се точно в 12 часа . Погледнах през прозореца , навън бе ясно ,но студено. Извадих от чантата си една бележка , на която пишеше следното:

град Павликени , Общинска болница -кабинет 107
доктор Митко Николов
! 3 пъти почукай на вратата !


Приготвих се трескаво и излязох. След 20 минути вече бях пред болницата . Щом прочетох името и веднага си спомних за младежа от влака. Но, едва ли е той?

Поех дълбоко въздух и почуках на вратата. Отвори ми усмихната и много любезна медицинска сестра ,която учтиво ме покани .Влязох в кабинета и с изненада видях , че на прага стоеше Митко- младежът , с когото пътувах . Той ме прикани да седна и затвори вратата. Отвори малко черно шкафче , в което имаше една епруветка с пурпурна течност . Започна тихо и внимателно да ми обяснява свойствата на съдържанието , а аз го гледах и все още не можех да повярвам ,че това е той!

В един момент ме попита нещо , а аз само кимнах одобрително , но всъщност изобщо не го слушах.
Даде ми адресът , на който трябваше да доставя серума . Преди да тръгна ,той ме хвана за ръката и нежно я целуна в знак на мъжество и достойнство. Погледнахме се многозначително и за миг замълчахме.
-Довиждане , Яна!
-Довиждане , Митко! - казах аз и на прага го погледнах още веднъж , но вътрешно усещах ,че няма да е за последно . Напуснах сградата , но от съзнанието ми не излизаше образът на доктора .

Още на другия ден напуснах града. Прибрах се в София ,където на жп гарата ме чакаха представители на организацията ,за която работех . Предоставих им серума , който всъщност представлява лекарство срещу рядко белодробно заболяване .

Мина една година , но аз все още не можех да забравя онзи мъж ,който бе пленил сърцето ми . Един прекрасен ден, датата бе 8.март , на входната врата на жилището ми някой почука 3 пъти. Това беше сигналът ! Изтръпнах ! Помислих си ,че е Той , но за миг тази мисъл се изпари-невъзможно е ! Отворих плахо вратата , а на прага стоеше Митко с огромен букет червени рози. Поканих го и дълго време разговаряхме. Той ми призна ,че и за миг не е спирал да мисли за мен . Аз също разкрих чувствата си .

Не след дълго Митко дойде да работи в София. Заживяхме заедно . Серумът ,който бях пренесла тайно в една от най – големите медицински лаборатории в София ,бе патент на доктор Николов . В края на XX век неговото откритие бе номинирано за „Чудото на медицината на XX век“ . Стана професор Николов , но за мен винаги ще си остане -Митко .

Въпреки трудностите , през които сме преминали ,ние създадохме здраво , щастливо и сплотено семейство . Веднъж годишно всички заедно посещаваме онова малко провинциално градче ,в което пламна искрицата на една прекрасна любов .

arrow-down-please-suhindol

Допълнителна информация от профила на СУ „Св. Климент Охридски“

* в раздел „Проза“:
– Севинч от 10. клас, която бе отличена на III място. Получи парична награда и грамота за участие.
– Силвия, ученичка от 12. клас, получи грамота и поощрителна награда на журито.
– Никола, ученик от 6. клас, получи грамота за участие.

* В раздел „Поезия“ участие взе:
– Румяна, ученичка от 6. клас. Тя получи специалната награда на Кмета – таблет, както и грамота за участие.

Всички участници от СУ „Св. Кл. Охридски“, получиха, като поощрителна награда книга, връчена им от госпожа Румяна Иванова – Директор на училището.

Благодарим на всички ученици, които се включиха в конкурса! Нека никога не угасват пламъкът и желанието към себеусъвършенстване !

КЪМ МЛАДИТЕ

мнения - коментари - пожелания

Сухиндол ИНФО сканира мрежата и показваме на читателите най-доброто от мнението на публиката.

Пресиян Стефанов Учител

Днес вие покорихте първото стъпало на поезията и прозата, като оставихте трайно послание за бъдещите поколения да бъдат творци, да бъдат вдъхновители и да бъдат пример за по - добро бъдеще ! Всички ние учителите на Средно училище "Свети Климент Охридски" в този момент се гордеем с вас ! На добър час и не спирайте да преследвате недостижимото във вашите мечти !

Даниела Отчева Учител

Поздравления за всички участници! Продължавайте все напред и нагоре!

Миглена Драгиева Читател

Поздравления за ръководството на Община Сухиндол за конкурса " Яна Язова"! Чудесна инициатива и дано да стане традиция! Желая светли празници!

George Baev Читател

Адмирации към Общината и целия екип от вдъхновени хора, които стоят зад тази прекрасна инициатива. Благодарим Ви за емоцията! Благодарим Ви за предизвикателството! Нека този конкурс продължава още дълги години, защото будителство трябва да живее вечно и да си предаваме искрите и огньовете, които винаги са осветявали пътя на българската духовност и култура! Бъдете здрави!

arrow-down-please-suhindol
[mk_message_box type=“info-message“]Тук препечатвам повече информация относно конкурса предоставена от сайта на Община Сухиндол[/mk_message_box]

Сухиндол е известен в целия свят като Града на виното. Малко хора обаче знаят, че именно тук са живели и творили гениалните български майстори на перото Яна Язова и Христо Смирненски. Днес сухиндолци са наследници на техния устрем за съвършенство, изящество и българщина.

УСЛОВИЯ ЗА УЧАСТИЕ:

В конкурса могат да вземат участие млади автори до 35 години от цялата страна и чужбина, които нямат издадени книги. Допускат се за участие произведения, които не са награждавани от други регионални и национални конкурси и не са публикувани в сборници и други издания. Допустимият брой произведения за участие е по едно във всеки раздел. Община Сухиндол си запазва правото да публикува в електронен и хартиен вариант номинираните произведения в конкурса.

Раздел „Проза“

– Всеки автор може да участва с до 1 непубликувано произведение в размер до 20 страници А4. Произведенията трябва да бъдат изпратени във WORD файл (.doc) в шрифт 12 пункта.

Раздел „Поезия“

– Всеки автор може да участва с до 1 непубликувано стихотворение. Произведенията трябва да бъдат изпратени във WORD файл (.doc) в шрифт 12 пункта.

Награден фонд:

Раздел „Проза“

  • Първо място- 150 лв.
  • Второ място – 100 лв.
  • Трето място – 50 лв.

Раздел „Поезия“

  • Първо място- 150 лв.
  • Второ място-100 лв.
  • Трето място- 50 лв.

Целта на конкурса е да бъдат насърчени млади и талантливи автори от цялата страна. По този начин ще бъде издигнат и престижа на Сухиндол, като град, който пази и почита своята история, дух и културно наследство. Награждаването ще се осъществи през декември в Сухиндол.

Първият конкурс приключи на 14 декември 2020 година. Повече информация за конкурса може да намерите на сайта на общината на адрес Suhindol.BG. Очакваме записванията за 2021 най-рано през юни-септември същата година (предположение).

Сухиндол ИНФО в YouTube

Абонирай се (БЕЗПЛАТНО) за YouTube канала на Сухиндол ИНФО (с камбанка) и ще получаваш първи известия за най-новите видеа!